(SMS)
Дъжд от задачи ден след ден вали
и вятър работи ни духат.
И пълним времевите празнини.
Отвътре времето е кухо.* :)
* Ошо, из "ДАО - Трите Съкровища" Том 1
"Попитай физиците; днес те са достигнали до същото разбиране, както и Лаодзъ. Сега те твърдят, че колкото по-навътре навлизаме в материята, материята изчезва. Накрая изчезва напълно. Отвътре има празнота. Те са търсили субстанцията на материята; търсели са упорито, но сега тя е изчезнала напълно, никъде не се вижда - не могат да разберат къде се е дянала. Най-напред я търсеха в молекулите, след това навлязоха по-дълбоко, в атомите, след това разделиха атома и отидоха още по-навътре, в електроните. Тогава материята изчезнала напълно - нищото. Материята е куха. Дори тези каменни стени са кухи. Затова индуистите наричат света на материята илюзия: изглежда много стабилен и веществен, но отвътре всичко е празно."
07 ноември 2011
04 ноември 2011
100 цигари
(SMS)
На ден изпушвам близо 100 цигари.
Тютюнът ми почти е без пари. *
Кафето ще почака - още пари
и устните гори.
Мълча. На думите смали се смисълът.
Без думи е това, което знам.
Допускам, че изглеждам мрачен, кисел
и темерут голям.
Отломък от години еднократни,
днес в GSM-а снимков материал
разглеждам с часове. Невероятно,
но съм живял.
---
* Купувам го на килограм доста изгодно.
На ден изпушвам близо 100 цигари.
Тютюнът ми почти е без пари. *
Кафето ще почака - още пари
и устните гори.
Мълча. На думите смали се смисълът.
Без думи е това, което знам.
Допускам, че изглеждам мрачен, кисел
и темерут голям.
Отломък от години еднократни,
днес в GSM-а снимков материал
разглеждам с часове. Невероятно,
но съм живял.
---
* Купувам го на килограм доста изгодно.
24 август 2011
07 август 2011
Лек, ветрецът...
(SMS-и, диалог с Мариан Маринов)
Лек, ветрецът помръдна неделния ден.
Безполезен, без смисъл, без цел, без посока,
днес съм тънката граница между нищото в мен
и всичко наоколо. :)
Мариан: (22:29)
Лек, ветрецът прониза ме целия,
тихо, тихо ми заговори:
"Подарявам ти тази неделя-я...
Като нея не ще има втора..." :-)
Лек, ветрецът помръдна неделния ден.
Безполезен, без смисъл, без цел, без посока,
днес съм тънката граница между нищото в мен
и всичко наоколо. :)
Мариан: (22:29)
Лек, ветрецът прониза ме целия,
тихо, тихо ми заговори:
"Подарявам ти тази неделя-я...
Като нея не ще има втора..." :-)
30 юли 2011
Те са с дупета... +
(диалог с Мариан и ТТ)
Те са с дупета сладки и цици големи.
Те за поп-фолк певици са специално родени.
Следват тънки науки, та дори философия.
Те са главно в Димитровград. Има и в София.
Те са нежни пророци. Аз им вярвам дълбоко.
Възкресяват те в мен важни жизнени сокове.
Те не искат, по принцип, да забравя Чайковски
и Валери Петров, или Бойко Ламбовски.
Те са тук, за да пеят за любов, за отмора -
най-нормалните песни за нормалните хора.
- Феномен еднодневен. - мрънка пак критикарят.
Те са тук за да светят. Който свети изгаря.
Тях разпъват на кръст, мачкат в жълтата преса.
Но не може да смачкаш на живота прогреса.
Те са звезден разкош всред бита ни оскъден.
Щом ги има, усещам, че и нас ще ни бъде. :)
---
Мариан: (12:12)
Не за нас са тез цици -
силиконов декор
и добра инвестиция!
Нито задния двор,
от поета посочен
като мъничко дупе,
нито устните сочни,
от хирурга закупени.
Не за нас тези каки
светят тъй, а парите
са причината яка -
друга няма открита.
Не за нас се подрусват,
не за нас са модерни,
не за нас те са руси,
не за нас те са черни.
Тука разлика има
много важна, ебати -
ти живееш във рими,
те живеят в карати.
---
ТТ: (20:41)
Те танцуват и пеят, и мамят с гърди силиконови.
Те са кръшни, лудеят в искрящите вихри неонови.
И шармантно, екранено пращат целувки изкуствени.
А пък ние на бара - мекотели от джин и разчувствани.
Разноцветни, еднакви и всяка за себе единствена.
Песни сто, и хиляда - коя ли от друга заимстана.
В микровълнова печка кръжи, прицвърчава изкуството.
Ей, от скъпите чаши ми дайте! Прелива ми чувството!
Сладки кифли бонбонени и продавачки на щастие!
Ний отсреща, разгонени - ето ни, вкусващи ястие!
И защо им понякога някак са тъжни усмивките?
Много важно! Да пеят! Аз им плащам смеха и греха, и запивките! :-)
С най-дълбоко уважение към таланта и нелекия им труд
Те са с дупета сладки и цици големи.
Те за поп-фолк певици са специално родени.
Следват тънки науки, та дори философия.
Те са главно в Димитровград. Има и в София.
Те са нежни пророци. Аз им вярвам дълбоко.
Възкресяват те в мен важни жизнени сокове.
Те не искат, по принцип, да забравя Чайковски
и Валери Петров, или Бойко Ламбовски.
Те са тук, за да пеят за любов, за отмора -
най-нормалните песни за нормалните хора.
- Феномен еднодневен. - мрънка пак критикарят.
Те са тук за да светят. Който свети изгаря.
Тях разпъват на кръст, мачкат в жълтата преса.
Но не може да смачкаш на живота прогреса.
Те са звезден разкош всред бита ни оскъден.
Щом ги има, усещам, че и нас ще ни бъде. :)
---
Мариан: (12:12)
Не за нас са тез цици -
силиконов декор
и добра инвестиция!
Нито задния двор,
от поета посочен
като мъничко дупе,
нито устните сочни,
от хирурга закупени.
Не за нас тези каки
светят тъй, а парите
са причината яка -
друга няма открита.
Не за нас се подрусват,
не за нас са модерни,
не за нас те са руси,
не за нас те са черни.
Тука разлика има
много важна, ебати -
ти живееш във рими,
те живеят в карати.
---
ТТ: (20:41)
Те танцуват и пеят, и мамят с гърди силиконови.
Те са кръшни, лудеят в искрящите вихри неонови.
И шармантно, екранено пращат целувки изкуствени.
А пък ние на бара - мекотели от джин и разчувствани.
Разноцветни, еднакви и всяка за себе единствена.
Песни сто, и хиляда - коя ли от друга заимстана.
В микровълнова печка кръжи, прицвърчава изкуството.
Ей, от скъпите чаши ми дайте! Прелива ми чувството!
Сладки кифли бонбонени и продавачки на щастие!
Ний отсреща, разгонени - ето ни, вкусващи ястие!
И защо им понякога някак са тъжни усмивките?
Много важно! Да пеят! Аз им плащам смеха и греха, и запивките! :-)
29 юли 2011
Вече премина на безкофеиново...
Вече премина на безкофеиново.
Труди се бавно, без нерви, без пот.
Шефа си слуша, не пие, не пуши,
води редовен безполов живот. :)
16 юни 2011
Квази-вглъбен SMS :)
Изчезването бавно се разлиства.
На нищото ще стана челен фронт.
Тънея, ще се удължа неистово,
ще легна под едно небе на изток
върху водата като хоризонт. :)
Връзка: Този SMS в сайта "Римувани SMS"
16 април 2011
Скрит във кухи какавиди...
Скрит във кухи какавиди
Годо прави ни напук.
Годо никога не иде.
Годо винаги е тук. :)
15 април 2011
Синергетика (от д-р Тодор Толев)
(поп-статийка)
Природата е икономична в способите си за решаване на проблеми.
И ако някога някъде някаква технология е дала резултат, тя бива прилагана и другаде по максимално сходен начин.
Природата не си пада по екстравагантното самоцелно експериментиране и предпочита рутината.
Ето защо има поразителни сходства в иначе грубо различаващи се области от битието.
Например, дървесният лист има скелет с гръбнак и ребра - централна жилка и лъчи, излизащи от нея.
Човешкият скелет е устроен по впечатляващо подобен начин.
Те това е синергетика.
Природата е икономична в способите си за решаване на проблеми.
И ако някога някъде някаква технология е дала резултат, тя бива прилагана и другаде по максимално сходен начин.
Природата не си пада по екстравагантното самоцелно експериментиране и предпочита рутината.
Ето защо има поразителни сходства в иначе грубо различаващи се области от битието.
Например, дървесният лист има скелет с гръбнак и ребра - централна жилка и лъчи, излизащи от нея.
Човешкият скелет е устроен по впечатляващо подобен начин.
Те това е синергетика.
10 април 2011
Писмо от Мариан
Здравей, мили Иване!
Толкова хубаво писмо си ми изпратил. Така ме зарадвахте със слънцето днес - сякаш се бяхте наговорили (не изключвам тази възможност) да ме подсетите, че съм жив. То свети някак мило, леко, точно колкото ми трябва. Младо е слънцето напролет, още не е узряло, не е натежало, не е усилно, а аз обичам премерените работи. И тъй - пуснал съм си Чайковски да ми свири вкъщи (той хубаво свири) и си чета някакви материали (за работа, разбира се, щото си имам норма в тоя живот и трябва да си я свърша - баща ми и той имаше - свърши ли си я, не можа ли - не разбрахме). И изведнъж - твоето писмо. Дойде като съобщение, че учителката по алгебра е заета и ще имаме свободен час - неочаквана ваканция! И тутакси цялата пролет, с кресчендо, влезе у дома и, преди да съм се усетил, ме измъкна на терасата.
Като споменах алгебра - мисля си, че страховете ни са във функция от очакванията ни. Не може да имаш очаквания без да си вземеш и страхове - те вървят комплект, както навремето "Птиците умират сами" и "Тодор Живков - избрани речи". Ако се откажеш от очакванията, мигом ти отпада и ангажимента към страховете. Ето това бих нарекъл с любимата ни думичка Кеф. :-) Това е нещото, което изпълва дробовете ми, когато вляза в гората. Или на село. Или край река. Ама не се пущам от очакванията си толкоз лесно - връщам се в затвора доброволно и си започвам каторжническата работа отново, пак доброволно. Няма по-голям затвор от оня, дето сам си направиш. Щото каменният затвор затваря тялото, а затворът на ума държи окована душицата... Прощавай, надзирателят ме вика да влизам.
Пак ти благодаря за писмото, много ми хареса, много.
С поклон и обич,
брат Мариан.
Толкова хубаво писмо си ми изпратил. Така ме зарадвахте със слънцето днес - сякаш се бяхте наговорили (не изключвам тази възможност) да ме подсетите, че съм жив. То свети някак мило, леко, точно колкото ми трябва. Младо е слънцето напролет, още не е узряло, не е натежало, не е усилно, а аз обичам премерените работи. И тъй - пуснал съм си Чайковски да ми свири вкъщи (той хубаво свири) и си чета някакви материали (за работа, разбира се, щото си имам норма в тоя живот и трябва да си я свърша - баща ми и той имаше - свърши ли си я, не можа ли - не разбрахме). И изведнъж - твоето писмо. Дойде като съобщение, че учителката по алгебра е заета и ще имаме свободен час - неочаквана ваканция! И тутакси цялата пролет, с кресчендо, влезе у дома и, преди да съм се усетил, ме измъкна на терасата.
Като споменах алгебра - мисля си, че страховете ни са във функция от очакванията ни. Не може да имаш очаквания без да си вземеш и страхове - те вървят комплект, както навремето "Птиците умират сами" и "Тодор Живков - избрани речи". Ако се откажеш от очакванията, мигом ти отпада и ангажимента към страховете. Ето това бих нарекъл с любимата ни думичка Кеф. :-) Това е нещото, което изпълва дробовете ми, когато вляза в гората. Или на село. Или край река. Ама не се пущам от очакванията си толкоз лесно - връщам се в затвора доброволно и си започвам каторжническата работа отново, пак доброволно. Няма по-голям затвор от оня, дето сам си направиш. Щото каменният затвор затваря тялото, а затворът на ума държи окована душицата... Прощавай, надзирателят ме вика да влизам.
Пак ти благодаря за писмото, много ми хареса, много.
С поклон и обич,
брат Мариан.
07 април 2011
"библейска" IT-мъдрост :)
"мен много ме мързи и ме е напекло тук
та едва кликам"
Генка
Кликай и ще ти се откликне! :)
"библейска" IT-мъдрост :)
Връзка: Това нещо в "Римувани SMSи"
25 януари 2011
Абе има такива...
SMS
Абе има такива. И от техния вид
аз наяве съм виждал не един индивид.
Те са умни, добри и широко скроени.
Те са супер-човеци, те са хора големи.
И до скоро си мислех, как и аз ще порасна,
как въпрос е на време... Но сега ми е ясно,
че това са надеждици празни и жалки,
че големите хора са големи от малки. :)
Реплика на този SMS от Ангелина Славова
Това в "Римувани SMS-и"
Абе има такива. И от техния вид
аз наяве съм виждал не един индивид.
Те са умни, добри и широко скроени.
Те са супер-човеци, те са хора големи.
И до скоро си мислех, как и аз ще порасна,
как въпрос е на време... Но сега ми е ясно,
че това са надеждици празни и жалки,
че големите хора са големи от малки. :)
Реплика на този SMS от Ангелина Славова
Това в "Римувани SMS-и"
Абонамент за:
Публикации (Atom)