30 юли 2011

Те са с дупета... +

(диалог с Мариан и ТТ)

С най-дълбоко уважение към таланта и нелекия им труд

Те са с дупета сладки и цици големи.
Те за поп-фолк певици са специално родени.

Следват тънки науки, та дори философия.
Те са главно в Димитровград. Има и в София.

Те са нежни пророци. Аз им вярвам дълбоко.
Възкресяват те в мен важни жизнени сокове.

Те не искат, по принцип, да забравя Чайковски
и Валери Петров, или Бойко Ламбовски.

Те са тук, за да пеят за любов, за отмора -
най-нормалните песни за нормалните хора.

- Феномен еднодневен. - мрънка пак критикарят.
Те са тук за да светят. Който свети изгаря.

Тях разпъват на кръст, мачкат в жълтата преса.
Но не може да смачкаш на живота прогреса.

Те са звезден разкош всред бита ни оскъден.
Щом ги има, усещам, че и нас ще ни бъде. :)
---


Мариан: (12:12)

Не за нас са тез цици -
силиконов декор
и добра инвестиция!
Нито задния двор,

от поета посочен
като мъничко дупе,
нито устните сочни,
от хирурга закупени.

Не за нас тези каки
светят тъй, а парите
са причината яка -
друга няма открита.

Не за нас се подрусват,
не за нас са модерни,
не за нас те са руси,
не за нас те са черни.

Тука разлика има
много важна, ебати -
ти живееш във рими,
те живеят в карати.
---


ТТ: (20:41)

Те танцуват и пеят, и мамят с гърди силиконови.
Те са кръшни, лудеят в искрящите вихри неонови.

И шармантно, екранено пращат целувки изкуствени.
А пък ние на бара - мекотели от джин и разчувствани.

Разноцветни, еднакви и всяка за себе единствена.
Песни сто, и хиляда - коя ли от друга заимстана.

В микровълнова печка кръжи, прицвърчава изкуството.
Ей, от скъпите чаши ми дайте! Прелива ми чувството!

Сладки кифли бонбонени и продавачки на щастие!
Ний отсреща, разгонени - ето ни, вкусващи ястие!

И защо им понякога някак са тъжни усмивките?
Много важно! Да пеят! Аз им плащам смеха и греха, и запивките! :-)

29 юли 2011

Вече премина на безкофеиново...


Вече премина на безкофеиново.
Труди се бавно, без нерви, без пот.
Шефа си слуша, не пие, не пуши,
води редовен безполов живот. :)