16 април 2011
Скрит във кухи какавиди...
Скрит във кухи какавиди
Годо прави ни напук.
Годо никога не иде.
Годо винаги е тук. :)
15 април 2011
Синергетика (от д-р Тодор Толев)
(поп-статийка)
Природата е икономична в способите си за решаване на проблеми.
И ако някога някъде някаква технология е дала резултат, тя бива прилагана и другаде по максимално сходен начин.
Природата не си пада по екстравагантното самоцелно експериментиране и предпочита рутината.
Ето защо има поразителни сходства в иначе грубо различаващи се области от битието.
Например, дървесният лист има скелет с гръбнак и ребра - централна жилка и лъчи, излизащи от нея.
Човешкият скелет е устроен по впечатляващо подобен начин.
Те това е синергетика.
Природата е икономична в способите си за решаване на проблеми.
И ако някога някъде някаква технология е дала резултат, тя бива прилагана и другаде по максимално сходен начин.
Природата не си пада по екстравагантното самоцелно експериментиране и предпочита рутината.
Ето защо има поразителни сходства в иначе грубо различаващи се области от битието.
Например, дървесният лист има скелет с гръбнак и ребра - централна жилка и лъчи, излизащи от нея.
Човешкият скелет е устроен по впечатляващо подобен начин.
Те това е синергетика.
10 април 2011
Писмо от Мариан
Здравей, мили Иване!
Толкова хубаво писмо си ми изпратил. Така ме зарадвахте със слънцето днес - сякаш се бяхте наговорили (не изключвам тази възможност) да ме подсетите, че съм жив. То свети някак мило, леко, точно колкото ми трябва. Младо е слънцето напролет, още не е узряло, не е натежало, не е усилно, а аз обичам премерените работи. И тъй - пуснал съм си Чайковски да ми свири вкъщи (той хубаво свири) и си чета някакви материали (за работа, разбира се, щото си имам норма в тоя живот и трябва да си я свърша - баща ми и той имаше - свърши ли си я, не можа ли - не разбрахме). И изведнъж - твоето писмо. Дойде като съобщение, че учителката по алгебра е заета и ще имаме свободен час - неочаквана ваканция! И тутакси цялата пролет, с кресчендо, влезе у дома и, преди да съм се усетил, ме измъкна на терасата.
Като споменах алгебра - мисля си, че страховете ни са във функция от очакванията ни. Не може да имаш очаквания без да си вземеш и страхове - те вървят комплект, както навремето "Птиците умират сами" и "Тодор Живков - избрани речи". Ако се откажеш от очакванията, мигом ти отпада и ангажимента към страховете. Ето това бих нарекъл с любимата ни думичка Кеф. :-) Това е нещото, което изпълва дробовете ми, когато вляза в гората. Или на село. Или край река. Ама не се пущам от очакванията си толкоз лесно - връщам се в затвора доброволно и си започвам каторжническата работа отново, пак доброволно. Няма по-голям затвор от оня, дето сам си направиш. Щото каменният затвор затваря тялото, а затворът на ума държи окована душицата... Прощавай, надзирателят ме вика да влизам.
Пак ти благодаря за писмото, много ми хареса, много.
С поклон и обич,
брат Мариан.
Толкова хубаво писмо си ми изпратил. Така ме зарадвахте със слънцето днес - сякаш се бяхте наговорили (не изключвам тази възможност) да ме подсетите, че съм жив. То свети някак мило, леко, точно колкото ми трябва. Младо е слънцето напролет, още не е узряло, не е натежало, не е усилно, а аз обичам премерените работи. И тъй - пуснал съм си Чайковски да ми свири вкъщи (той хубаво свири) и си чета някакви материали (за работа, разбира се, щото си имам норма в тоя живот и трябва да си я свърша - баща ми и той имаше - свърши ли си я, не можа ли - не разбрахме). И изведнъж - твоето писмо. Дойде като съобщение, че учителката по алгебра е заета и ще имаме свободен час - неочаквана ваканция! И тутакси цялата пролет, с кресчендо, влезе у дома и, преди да съм се усетил, ме измъкна на терасата.
Като споменах алгебра - мисля си, че страховете ни са във функция от очакванията ни. Не може да имаш очаквания без да си вземеш и страхове - те вървят комплект, както навремето "Птиците умират сами" и "Тодор Живков - избрани речи". Ако се откажеш от очакванията, мигом ти отпада и ангажимента към страховете. Ето това бих нарекъл с любимата ни думичка Кеф. :-) Това е нещото, което изпълва дробовете ми, когато вляза в гората. Или на село. Или край река. Ама не се пущам от очакванията си толкоз лесно - връщам се в затвора доброволно и си започвам каторжническата работа отново, пак доброволно. Няма по-голям затвор от оня, дето сам си направиш. Щото каменният затвор затваря тялото, а затворът на ума държи окована душицата... Прощавай, надзирателят ме вика да влизам.
Пак ти благодаря за писмото, много ми хареса, много.
С поклон и обич,
брат Мариан.
07 април 2011
"библейска" IT-мъдрост :)
"мен много ме мързи и ме е напекло тук
та едва кликам"
Генка
Кликай и ще ти се откликне! :)
"библейска" IT-мъдрост :)
Връзка: Това нещо в "Римувани SMSи"
Абонамент за:
Публикации (Atom)