19 юни 2013
ИМА ТАКИВА СИГНАЛИ
От д-р Тодор Толев зная, че има такива сигнали. Сигнали, които са (1) твърде ярки - няма как да останат незабелязани; и същевремнно (2) не посочват къде точно е проблемът. С което изискват ЦЯЛОСТЕН преглед. Пример за такъв сигнал е
плачът на бебето.
Той не казва какво точно не е наред: може да е жадно, гладно, да го боли коремче, да е наакано... Всичко може да е. И точно тази неопределеност насочва към пълна проверка. На всичко. Нелепо е да питаме бебето какво точно го мъчи. Неразбираемостта на плача му казва най-важното: ИМА ПРОБЛЕМ (и решаването му е неотложно). Както и: ПРОВЕРИ ВСИЧКО.
Да кажем, че съм на днешните протести. Ами ако някой (не дай Боже - TV-репортер) ме попита: защо протестирате?
Аз НЕ ИСКАМ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ПАДНЕ.
И НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ПАДНЕ.
Какво искам тогава?
Искам, който и да е на власт, да знае, да усеща, че не може да прави каквото му скимне. Искам да внимава. Най-малкото заради собственото си добро настроение, удобство и благоденствие.
Сигурен съм, че това не е единственият начин, по който протестите могат да се обмислят (облекат в мисли). Но аз мисля за тях като за бебешкия плач. Затова опитите да се интервюира улицата "какво точно трябва да се направи" ми изглеждат нелепи (когато са непреднамерени) и мръсни (когато са нарочни: 1000 човека = 1000 мнения = 0). Не че сред протестиращите няма Иван Кръстевци, или Андрей Райчевци, или даже още по-разумни и словесни хора. Не затова. Улицата днес е нашият Ниагарски водопад - стихийната енергия на малката ни и все по смаляваща се Българийка. Никой не очаква от капките вода да проектират и построят ВЕЦ, та да извлекат файдата от и за себе си. Улицата е безсловесна и в това е смисълът й. Тя ручи с ручила, думка с тъпани, надува фанфари, пробива ушите със свирките си, кречетали... Някой да не й разбира езика?!
Когато бебето плаче то съобщава, че има нещо за оправяне. Но съобщава и най-хубавото нещо - че е живо.
добавка (16.07.2013): ЩЕ УСПЕЕ ЛИ ПРОТЕСТЪТ?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Добре речено, Драги ми господине. Пък и оправдава моето онзиденшно четвърт шествие, преди алергичния ми шок от стълпотворения (със или безмислени) да ме смъкне в метрото. Не че търся оправдание... По скоро обяснение - защо за 25 години, не успях да се приобщя към нито една улична кауза. Все едно дали улиците бяха пекински, парижки, московски или нашенски. И се страхувам, че диагнозата ми няма да е толкова лесна... А най се страхувам, че трябва да си я поставя сам :)
ОтговорИзтриванеГ. М.
Интересно е, че на около 2000 км. от случващото се на "жълтите павета" си мисля подобни на споделените от невероятния ми приятел Ваньо неща. Често интервюираните в различни телевизии (следя предимно Nova TV, bTV и TV7 по чисто технически причини- възможност да ги гледам в Германия в интернет мрежата) не знаят сами защо и за какво протестират и започват да повтарят това, което масата скандира: оставка, махнете се от парламента, мафия и други известни вече лозунги. Това е голямата част от протестиращите- неорентирани в детайлите, но солидарни с това, което другите скандират. "Тон" дават по-интелигентните протестиращи, но техните идеи за някаква промяна се трансформират бързо в изброените няколко лозунга. И малцина са тези, които си задават въпроса: а как ще се случат тези промени; кой, как, с какви средства ще промени нещата, които повече от 23 години не могат да се случат правилно. Така наречената "политическа класа" няма нищо общо с честни професионални политици (доколкото изобщо това е възможно), които да работят " на ползу роду". Тази дяволска въртележка не може да бъде спряна вече само с протестите на улицата, още по-малко пък с помощ от вънка( недай, Боже!). Връщайки се на написаното по-горе, се сещам за една мъдра народна приказка: "Бебето докато не заплаче- не му дават да яде". И се питам: бебето плаче, явно е гладно, наакано, вече му никнат и зъбите... Но дали ако само регистрираме, че нещо не е наред и скандираме проблемите, те ще се решат сами? Ще разберем ли "посланието на бебешкия плач?"... Питам ви и отговор не искам. Страх ме е аз да си отговоря сам на този риторичен въпрос, защото отговорът води все към гражданска война... А тогава ще има жертви, различни от тези на сметките за ток и парно... Много се моля за интелигентно и политически-коректно решение на проблема с кризата: политическа, икономическа... народна. Дали ще се стреснат политиците, все пак? (= гаси ли се туй, що не се пали). Въпроси, въпроси...
ОтговорИзтриванеВаньо, приятелю скъпи, дали отдалеч' нещата не изглеждат по-черни, отколкото са?
Д.
Драги Динко,
ОтговорИзтриванеНе зная какво трябва да стане. Още по-малко - какво ще стане. Най-малко пък разчитам на чудо. Даже си казвам "Пази, Боже, от чудеса!" Че вече поне две съм виждал: (1) цар-премиер и (2) супермен, който толкова се отвращаваше от политическите партии, че сам себе си превърна в политическа партия. Ако посоката ще е тази, вероятно следва Христос, или Мохамед, или Анубис... (Може и коалиция да направят - кой знае!)
Не случайно пиша в първо лице единствено число. Обичам точността: никой не ми е дал правото да говоря _и_ от негово име. Затова подкрепям казаното от Илко Вакарелов, в личното му обръщение до премиера Орешарски: "Заявявам категорично, че не съм упълномощавал никого да ме представлява при каквито и да е разговори или преговори с Вас."* Така е. Ако някой иска да говори от името на днешните протестиращи, нека заповяда между 19:30 и 20:00 на площада между Президентството и Министерския съвет, да си каже какво точно ще споделя от името на улицата; пък... Слава Богу, такъв мета-юнак не се е появил. До единомислие не може да се стигне, даже и по един важен въпрос, даже и в тесен приятелски кръг (10-ина човека!). Хем в къде-къде по-тиха обстановка в сравнение с думкащия и свирещ площад. ** И това е нормално - 99.9% (които по-старите помним) това беше ненормално и неправдоподобно. Но все пак има нещо общо между ВСИЧКИТЕ ЧОВЕЦИ от протестите - това, че всяка вечер, по едно и също време ТЕ СА на едно и също място. Всеки е свободен да вложи своя смисъл в своето отиване там. Или в неотиването си. И това, че различните хора мислят по различен начин за нещата, това НЕ АНУЛИРА ЯВЛЕНИЕТО.
Слушам с отвращение разни опити да се умножи по нула ставащото. И просто не ми се пише за това.
И между другото: това, че г-н Орешарски не подава оставка, ми се струва много по-нормално от това, как "г-н Борисов се нацупи и подаде оставка"***. Това ми усещане едва ли ще се хареса на болшинството. Но аз и музика си слушам просто така - не за да ме харесат повече хора. (шега)
Парламентарните избори ми напомнят за тегленето на поредния тираж от тото 2 - Божа работа. ("Глас народен - глас Божи") В крайна сметка все някой ще излезе печеливш след това раздрусване на тото-топките. Не се оповавам на това новоизбраните да са по цвете за мирисане. (Може и да са.) Но които и да са те, ще знаят - ако могат да учат - ще знят, че трябва да внимават. Ако искат по-дълго време да се радват на сполуката си, ще трябва да внимават. ("С малко, но завинаги" не ми звучи като от някого, който ги разбира тия работи.) Само тотализаторът е и винаги ще бъде на печалба.
Драги Динко, наистина не зная какво ще стане. Оповавам се на естествеността. Марк Аврелий е казал "Става това, което трябва да стане."**** Ако, дай Боже, сме живи и здрави, ще гледаме. Какво ще стане.
Това не е точна наука.
---
* Илко Вакарелов, facebook, пост от 17 юни:
https://www.facebook.com/vakarelov/posts/10201582028012780
** Това не значи, че не е възможно нещо да изкристализира.
*** Думи на харалан Александров от ТВ-интервю, "Нова телевизия" (думите цитирам по памет)
**** И това го зная от Тодор Толев, който днес допълни спомена ми с имейл:
Marcus Aurelius (Marcus Aurelius Antoninus Augustus, 121– 180 сл.н.е.) – римски император, последен от така наречените „пет добри императори”, философ – стоик, сравнително добродушен за римските стандарти, жизнелюбив и атлет, литератор – повлиял мощно дори Русо със своите 12 томчета с есета „Към себе си”, мъдър и уравновесен съдник, добре пазещ империята – защото въпреки интелектуалните си занимания, намерил време да разгроми империята на Партите на изток (битката при Ктезифон, 164), а също и ...
Удоволствие е да се води разговор, в който прехвърчат подобни цитати (Марк Аврелий, Бойко Ламбовски... :)). В тази връзка и в отчаян опит да си обясня острата форма на агорафобия, която ме държи далеч от мачове, рок концерти и демонстрации... Та в тази връзка, сещам се за цитат (не и от кого е) в който - перефразирам: интелектуалното равнище на тълпата се свежда до нивото на най-глупавия участник в нея. И когато си представям тази могъща снага (на тълпата) разлюляна от непредвидимите настроения и хаотичните мисловни протуберанси на най-примитивния мандрил в редиците и... Тогава, страхувам се предпочитам да съзерцавам гледката през мерника на картечница. За предпочитане - по-тежка. Не си падам нито по френската, нито по която и да е от революциите. А още по-малко по кървавите чаршафи, които развяват. Не съм равен, свободен и брат на онези в тълпата. Аз съм същото, което са и те - бульон от кванти, усмихната (или болезнена) неопределеност и на крачка от Сидхарта. И когато ги гледам, виждам онова в себе си, срещу което с удоволствие бих дръпнал спусъка.
ОтговорИзтриванеНе е верно, че не може да се стигне до единомислие! Ако се зададе въпроса: "Искате ли още да ни управляват бивши комунисти?" отговора на поне 70% от запитаните ще е отрицателен. А това е повече от единство! Но, от такъв въпрос всячески се бяга!!! Макар, че тяхното изчистване би променило коренно ситуацията в България.
ОтговорИзтриванеНа мен лично проблемът не ми е, че ни управляват бивши комунисти.
ОтговорИзтриванеНа мен проблемът ми е в това, че ни управляват бивши хора.
Александър Кашъмов: Драги Иване, нямам какво друго да кажа, освен че и аз ги усещам нещата така. Всъщност в момента няма и какво да се предложи, дори няма какво да се иска от правителството, освен това, което се иска. То още не е направило нищо, нито дори е имало възможност да направи нещо, но се проваля всеки ден. Няма в момента силна политическа опозиция вътре или извън парламента, на която да се възложи надежда. Няма и чак толкова голям гаф, че незабавно да бъдат изхвърлени от парламента, както през 1997. Но няма и парламентарен живот, обърнат към гражданите - за съвети, предложения, дискусия. Само капсулиран, скован от страх пулеж на неспособния да съзнае ставащото, ояден тиквеник.
ОтговорИзтриване