Шосе, като една човешка длан.
Та шепа хора точно се събират.
На снимката съм оня пиксел, там,
в подножието на баира. :)
снимка от Лумпените на България
(Цариградското шосе)
* надпис на снимката във facebook: "Шепа хора се разходихме из София..." ;)
Ползвана литература: Георги Джагаров, "България"
В контекста на съвременните научни открития за виртуалната природа на вселената, осъзнаването на лиричния герой като пиксел, е не просто актуално. То е постмодерно, може би дори постмодернистично до такава степен, че изпълва със смисъл двете определения, които използвах за да го опиша. Което се случва рядко. Като сюргюн (диария) който освен неприятен физиологичен проблем, сочещ дисфункция на организма, представлява и древна техника (добре овладяна и документирана в някои култури) за прочистване на същия този организъм. В контекста на четиристишието, въпросните препратки (и двете доволно дрисливи) водят към едно - прочистване от илюзията за собствена значимост. Което пък е единственият начин да достигнеш до усещането за себе си, за това, което всъщност си. А именно: точката, в която започва и свършва вселената.
ОтговорИзтриванеБлагодаря Ви, г-н Gogo Mih! Изключително много харесвам думите Ви. В знак на дълбокото си съгласие с Вас предлагам този стар
ОтговорИзтриванеSMS (5 септември 2012 г.)
Във търсене на най-дълбока същност
най-умните в безумци се превръщат.
Под слоеве от опит и от чувства,
под спомени, тъга и радост лиха,
под знания научни, под изкуства
се ровиха. И беше все по-пусто.
В средата [куха] Нищото откриха. :)
Още коментари:
ОтговорИзтриванеhttp://www.dragolov.net/sms/content/view/2649/1/
ОтговорИзтриванеТолкоз хора тука няма.
Туй е зрителна измама.
Две-три хиляди човека.
И до месец-два ще клекнат. :)