откак Вики бе в колежа,
ний море не сме видели -
гледаш ни какви сме бели.
Две хиляди'й трето лето
бе последното, в което
май дойдохме на морето.
А пък вече сме десето!
Седем гОдин, общо взето!
Ала днеска - брате мой,
чети смело, се не бой! -
днес се пъхнахме в колата:
Лена, Викито и тати
(татито - това съм аз)
и потеглихме, ебати
(предполагам - си отгатнал)
точно така - за Бургас!
(продължение)
Би било безотговорно
да добавя "с пълна газ".
Не съм чак такъв отворко -
знаеш как шофирам аз.
Та пристигнахме. Тъгата
често ходи по земята
и внезапно ни посреща
даже и в лета горещи.
Гледам - тук си е морето
с водната си площ голяма,
уличките, кефенето -
тук са си и само дето
мен, какъвто бях, ме няма :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар